"В църквата в Долна Каменица са изобразени три ктиторски композиции и една с деспотската двойка, владяла областта.... В първи регистър на южната стена на наоса Богородица с младенеца в скута си е протегнала ръка да поеме модела на храма, който й поднасят двама богато облечени велможи и момче. Този, който държи храма,е с кафява дълга дреха с ниско поставен колан от метални пластинки, съединени с шарнир. Широки бордюри в охра минават около шията, по рамото, под мишницата и се спущат успоредно на ивицата с копчетата. Ръкавите завършват със същия бордюр и под тях се подава бяла риза, бродирана на гривни от червени и кафяви цветчета. Маншетите са силно заострени върху китката. Дрехата на втория ктитор е със същата кройка, но по-тъмна като цвят и галоните от кожа изпъкват по-ясно около яката и по протежението на закопчаната пазва. (...) В съседство на западното рамо на кръста са изобразени двама ктитори -монаси. (...) Единият е великосхимник, съдейки се по черните одежди и островърхата качулка (кукул), а другият с тъмнолилаво расо и черна калугерска шапка е свещеник. В горния притвор в първи регистър на западната стена е разположена ктиторска композиция - главният ктитор и съпругата му, държащи модела на храма между тях, двете им деца - момче и момиче, и небесен сегмент с благославящ Христос. Ктиторката е с червена рокля на златни ромбове с кръгчета по средата. Ръкавите са отворени и висящи от рамото надолу. Под тях се виждат заострените кремаво-бели ръкави на ризата, украсени с "гривни" от кафяви маргаритки. Под обточените с кожа поли се подават остри червени обувки. Бял воал обгражда лицето, а друг се спуска над ниската шапка с правоъгълна форма (коаф). В основата си тя има златен обръч със скъпоценни камъни. В тон с него са пропендулите, ветрилообразните обици и огърлицата на шията. Момичето, допряло се до майка си, е облечено в светлозелена туника с десен на жълти точки с много широки прорези на ръкавите (тюрко).(...) Кремаво-бял воал покрива косите на девойчето и се спуска на раменете му. Обеците, огърлицата и обувките са същите като тези на майката. Ръцете на момичето, украсени с пръстени, са вдигнати към модела на храма над него. Ктиторът е с одеянието, което носи и на другия портрет в наоса. Тук то е запазено и в долната си част - кафявите поли са обточени с кожа от двете страни и отдолу по ръба. Под тях се подават черни обувки. Момчето, застанало от външната страна на баща си, е със същото облекло. То е вдигнало ръце, сочещи надясно към другите членове на семейството му. В долния притвор северно от входа в храма е изобразен деспот Михаил, син на цар Михаил, както съобщава частично запазеният надпис (...), със съпругата си и небесен сегмент с благославящ ги Христос. Той е облечен в свободно разтворена далматика, богато украсена с извезани двуглави орли и широки бордюри с бисери в златно. Ръкавите от лакътя надолу са от бял плат и със същите маншети като бордюрите. Дрехата е стегната с ниско поставен колан, чийто край се спуска до коленете. Украсата с двуглави орли отговаря на деспотския сан на Михаил. Главата му е увенчана с ниска трапецовидна корона, обсипана със скъпоценни камъни, а две пропендули от перли се спускат пред ушите му. Според И.Билярски, такава корона не откриваме в нито един балкански деспот през XIV - XV век. Кестенявите коси са прибрани на тила и разпиляни върху раменете. В дясната си ръка Михаил държи скиптър, завършващ с кръст. Деспотицата също е облечена с дреха, богато украсена с бисери на златен фон. Короната й се състои от обръч, обсипан със скъпоценни камъни и боне, покрито със златна мрежичка, в която са прибрани косите. Малки кръстчета са инкрустирани там, където се пресичат нишките на мрежата. Големи златни ветрилообразни обици с перли завършват украсата на главата. Младата деспотска двойка е с ръце, вдигнати в знак на молитва към изписаното в средата бюстово изображение на Христос в трицветен сегмент със звезди. Цветът на одеждите и на двамата е силно избледнял, като на места е червен, а на други тъмносин. Христос е в същите одежди, както в сцените от Празничния цикъл."
Теодора Бърнард, "Църквата "Св.Богородица" в с.Долна Каменица (XIVв.)
Деспот Михаил
Схема на костюма:
Изключително красива е тържествената горна дреха, украсена с дебели жълти ленти, покрити с перли. Между тях са избродирани птици (вероятно орли) и лилии. Закопчана е с няколко големи топчести жълти копчета. Долната част на стенописа е повредена и няма как да се прецени докъде стига дрехата, но сравнявайки с други подобни, например тази на деспот Константин от Лондонското четвероевангелие, може да се допусне че стига средата на прасеца. Цялостният й вид съвпада с описанието на Псевдо-Кодин в "Книга на ранговете" за византийският деспотски кавадион - кафтаноподобен, пурпурен на цвят, обточен със златисти бордюри и апликиран с бисери.
Детайли от колана на снимките, с които разполагам, не се различават, но в графичните схеми към някои изследвания се виждат апликации.
Долната туника на пръв поглед изглежда бяла, но при по-внимателно вглеждане се оказва червена, с две дебели жълти украсни ивици при китките и ръкави, закопчани с по един ред малки копчета.
Деколтето й е заострено и повтаря това на горната дреха.
Ансамбълът е завършен от владетелски инсигнии - корона и скиптър. Георги Атанасов вижда в тази корона отражение на византийския церемониал, според който царският син, ако е прокламиран за деспот, носи корона с четири арковидни камери. Според мен обаче приликата не е особено пълна - короната не е тип венец, а е увенчана със зъбци, видимо доста повече от четири. Украсата й включва три големи скъпоценни камъка отпред и вероятно един на тила, но е пресилено да се говори за обособени камери, а и формата им не е еднаква. И най-сетне, от двете страни на лицето се спускат перлени висулки (пропендули), които нито са споменати при Кодин, нито се виждат изобразени на портретите на византийските деспоти.
Главната ктиторска композиция
Ктиторът
Тъй като главата и колана на ктитора са много добре запазени и се различават фини детайли, а торса му е в доста лошо състояние, личното ми мнение е че цветът на дрехата е формиран от по-нетрайни видове боя. Около врата се вижда нещо, което напомня козина, също и по долния ръб на дрехата - може би последната е обточена с кожа. Вероятно целият костюм е доста по-богат, отколкото изглежда в момента. За закопчаването съдя по малък участък в долната част, който е доста по- добре запазен от останалото. Някои детайли от силуета на ръкавите показват, че вероятно той се състои от горна дреха с къс ръкав и риза в подобен цвят. Коланът е много широк и сравнително къс, с богата украса (сърмена бродерия или метални апликации). От лявата му страна виси нещо жълто, подобно на шнур - може би кесия, а може би част от украсата на дрехата, трудно е да се прецени. При сръбски изображения на това място съм виждала бяла кърпа.
Синът
Закопчаването на горната дреха представлява предположение, базирано на неясни петна по стенописа, тъй като въпреки ясно различимия процеп на дрехата не се виждат копчета. Маншетите са малко особени, не е ясно дали чертите по тях са от бродерия, или нашити плътно гайтани. Такива черти има и по други ръкави с триъгълници и може би са част от необходимото укрепване на плата на това място. Самите триъгълници са двойни - има ги и от двете страни на китката. Под украсения колан, който е красив като при бащата, но по-тънък, се вижда някаква дебела черна ивица. Не става много ясно какво представлява тя - може би пояс, може би някаква украса по дрехата? Около врата също има нещо черно, вероятно яка. Краката не са добре запазени. Възможно е да са обути в ботуши, или пантофи върху черни чорапи като при ктиторите в Бояна.
Майката
Ризата е с широки ръкави, стесняващи се към китката, с напречни ивици украса. Доста е еднотипна, така че може и да не е бродерия. В края на ръкавите има тригълници, покриващи китката и вероятно захванати за пръстите с някакво шнурче. Тъй като се вижда само едната ръка, не става ясно дали тригълник има и от долната страна на китката. Освен това при китката се вижда нещо като гъсто нашити гайтани, както и при дрехата на сина. Роклята е от пъстър плат (вероятно с тъкани шарки), с къс процеп отпред, без ръкави, с две декоративни парчета под мишниците. Деколтето и полите са обточени с кожа. Обувките са светлокафяви, със сравнително заострени върхове, украсени с червеникави ивици по края и с точки отгоре.
Украсата за глава е сложна, състояща се от нещо като тюрбан или цилиндър, шит от раирана тъкан. Покрит е с голяма кърпа, а под нея има друга, тясна кърпа, чиито краища са увити около врата (според моето предположение). Ансамбъла се довършва от пищни бижута - тясна огърлица и скъпоценна диадема с перлени висулки, на които са окачени големи наушници. По начина, по който са нарисувани, последните силно наподобяват находка от Прилеп (Македония), датирана първата половина на XIVв.(Изображението е взето от сайта на Белградския музей.)
Изглежда накитът е бил популярен сред аристокрацията, тъй като много подобни са и наушниците на деспотицата от църквата в Станичене.
Дъщерята
Роклята (или връхната дреха) е с много широки ръкави, стигащи почти до земята. Като цяло напомня византийската далматика. Цветът на ръкавите е различен от този на основната част, но и двете тъкани са покрити с еднакви жълти точки. По ръба на ръкавите има бяла ивица, която е или украса, или подгъв, ако роклята е с подплата. Деколтето е тясно и обточено е с кожа, както при майката. На снимка в книгата "Стенната живопис ...", правена преди 1995г, се вижда късият процеп отпред, вероятно закопчан с копчета. Отдолу има риза или втора рокля с тесни ръкави, завършващи с триъгълници на китката както при майката. Тъй като двете ръце на момичето са показани в различни положения, ясно се вижда, че триъгълникът е двоен. Любопитно е, че долният триъгълник ляга върху палеца. Кърпата за глава изглежда съвсем обикновена, без украси. Вероятно големите наушници на момичето играят роля при прикрепянето й върху косата, защото друго закопчаване не се вижда. Около врата има тясна огърлица, а обувките са същите като на майката.
Съпругата и дъщерята на ктитора
Частични реконструкции на костюма на майката
Първата реконструкция е опит за пресъздаване на целия костюм. За разлика от оригинала тук са вложени едноцветни тъкани, и при горната дреха липсва поръбването с кожа. Използвани са естествени материали - лен и кадифе. Туниката се закопчава с гайтанени копчета. Украсата за глава е конструирана като цяла шапка с кожена основа, за която са закрепени неподвижно две ленени кърпи. Диадемата е от стъклени мъниста, а вместо пропендули са сложени месингови наушници.
Втората реконструкция включва само забраждането, без накитите. Състои се от отделни части, независими една от друга:
1) копринено шалче, размери 31х150см
2) сърмена панделка, заместваща диадемата от стенописа (нямам финансови възможности да копирам накитите)
3) памучна кърпа, размери 100х100см
4) обръч (?) от кожа, увит с няколко слоя твърд памучен и мек ленен плат. (За предишният ми опит двата края бяха зашити един за друг и имаше платнено дъно, така че се получаваше шапка.)
5) 2бр. игли собствено производство
Втората ктиторска композиция - двамата братя
Мъжът отдясно - процепът на дрехата отпред продължава вероятно до долу, но не се вижда съвсем ясно. Кожената яка обаче стига само до средата на гърдите и се закопчава в основата на врата с нещо като малка панделка. Надолу се виждат и две големи бели копчета. Според Виолета Нешева, в статията й за облеклото през Втората българска държава: "Намират се (става дума за копчета - бел. моя) и по-луксозни екземпляри - с вложени в цилиндрични гнезда бисери, като тези от некропола на старопрестолния Търновград (на гара Трапезица), или пък с канелирана повърхност и вложена в гнезда със същата форма стъклена маса, като тези от една колективна находка от Враца". Триъгълниците по китките са двойни и въпреки че в тази част стенописът е много добре запазен, не се вижда прикрепяне към китката или пръстите на ръката. Затова пък се виждат напречни линии - подобни на тези при малкото момче, но доста по-слабо загатнати. По колана има украса. Мъжът отляво - не се вижда долната част на костюма, колана и общия брой копчета. Маншетът на туниката завършва по-особено - с правоъгълник вместо с триъгълник, освен това се различава сложна украса, може би бродерия.