През 1335 сръбският болярин Стефан Хрельо Драговол обновил манастира като построил голяма църква и отбранителна кула. Това е отразено в надпис с вградени тухли на южната стена на кулата - "При владичеството на превисокия господин крал Стефан Душан, господин протосеваст Хрельо с голям труд и разход изгради тази кула на светия отец Иван Рилски и на Божията майка, наречена Осеновица, в годината 6843 индикт пети (1334-35)".
... Обстоятелствата около възникването на самостоятелното владение на Хрельо и неговата съдба са показателни в няколко отношения. На първо място в негово лице виждаме типичен пример на феодал, който благодарение на големите си богатства и административна власт не само показва склонност към откъсване от сръбската държава, но и осъществява този свой стремеж при наличието на благоприятна политическа обстановка. Случаят с Хрельо, макар и най-типичен, не остава изолиран за периода до 1355 г. На второ място, дейността на сръбския феодал по възобновяването на такова видно българско културно и религиозно средище като Рилския манастир показва, че той, след като попада в среда с живи български традиции, твърде бързо се приобщава към тях и дори съдействува за тяхното съживяване и продължаване [99]. В стенописите от параклиса на Хрельовата кула например са изобразени епизоди от живота на св. Иван Рилски и специално срещата му с българския цар Петър [100]. "Югозападните български земи през 14век", Христо Матанов, "Наука и изкуство", 1986

Тук е обърнато внимание на сцените, илюстриращи Давидовите псалми - доста рядко срещан стенописен сюжет. Снимките са сканирани от книгата на Л. Прашков и са предоставени от Цветин Апостолов.

Танцьорите
Хоро
Танцьорите (схема)
Няма съществени разлики с дрехите на музикантите, освен наметалото на танцьора долу вдясно (№1). Краката на същия изглеждат анатомично много вярно изобразени, и ако не беше съществената разлика с техния и този на лицето цвят, щях да съм напълно убедена, че са голи. Същото важи за 2 и 3, които обаче са малко по-трудно различими. Поради същата разлика в цвета обаче, трябва да се приеме, че са обути в нещо.

"Старците"
Пътешественици

Туниките не представят някаква нова информация, но краката се виждат много по-ясно, отколкото при танцьорите и музикантите. При всички с по-къси туники се виждат пристягащи ленти под коленете (че са пристягащи, съдя по гънките под и над тях). Как обаче са завързани/закопчани тези ленти не става ясно, при положение че едва ли са еластични. Отдолу всички носят панталони или гамаши в светли цветове. При 1 крачолите са пъхнати в ботуши. При 2 и 5 краката са плътно опасани с някакви ленти, а обувка или поне подметка не се вижда. 3 носи ниски обувки с каишки, крачоли над тях и вероятно чорапи под тях, като всичко е в един и същи цвят. При 4 краката отново са омотани с ленти, но върху тях има и обувки. При 6 не се виждат детайли и може би става дума за чорап, а обувката доста прилича на цървул.

Музикантите
Странен инструмент Тъпан Трима музиканти
Музикантите (схема)
Показани са в реда, в който са изобразени, отляво надясно. 1 - обикновена къса туника, доста широка (с много гънки). Колана не се вижда. Нещо като високи чорапи, обути върху долен панталон или гамаши и стегнати при коленете с тъмна ивица (или може би това е подгъв). Бих предположила, че бедрата са голи, но лицето и ръцете са оцветени с други бои (които явно доста са потъмнели с времето, иначе трябва да приемем, че са изобразени негри). Обувки, подобни на цървули. 2 - дълга туника, с апликации. Вероятно ботуши, защото обувка не се различава. 3 и 4 - къси туники (възможно е да са набрани от сядането, но не се виждат толкова гънки). Изображението не е достатъчно ясно, за да се разбере дали са с чорапи и обувки върху долно бельо, или това са някакъв вид ботуши. Във всеки случай цветът под и над пристягащата ивица е различен. 5 - особеното тук са късите ръкави на туниката, и пристягането в кръста - прилича на широк пояс в същия цвят, в който са и апликациите.

Реконструкция на музикантски костюми
Сашо в средновековна туника Горан в средновековна туника
И двата костюма са изпълнени от лен. При първия туниката е бродирана с памучни и копринени конци, чорапите са до коляното, а обувките са шити с обръщане. Втората туника освен с бродерия е украсена с плетени вълнени ширити по ръкавите. На краката са обути гамаши с навити върху тях ногавици, а обувките са цървули.
Google+