Църквата на манастира е построена през 11 век, но оттогава има само едно оцеляло изображение. По-голямата част от стенописите са останали от реставрацията през 1354 г. Надписът над ктиторските портрети гласи “Деспот Деян” и се свързва с Деян Драгаш, но изобразеното семейство е прекалено бедно облечено, за да е деспотско, и по-вероятно става дума за васал. Освен с ктиторските изображения църквата е интересна и с някои нестандартно представени библейски сцени, например “Изковаването на гвоздеите”, където е включена средновековна ковачница.

Ктиторите


Костюмите на двамата възрастни мъже

Белобрадият мъж - вижда се само горната част на дрехата, затова не може да се прецени докъде стига отвора отпред. Вижда се обаче, че дрехата не е пристегната в кръста. Отвора около врата е достатъчно широк, за да се вижда и бялата риза отдолу. Последната явно няма украса по врата, а само по ръкавите. Мъжът от съседната стена (според надписа името му е Витомир) - дрехата му е в по-светъл цвят, но не си личи какъв точно. И при него на врата се подава бяла риза, но се вижда и нещо като копче. Трудно е да се прецени дали отвора на горната дреха продължава и под кръста, но като че ли се различава процеп с две ивици украса около него. Дрехата е пристегната с украсен колан.

Витомир (реконструкция)

Предвид вероятно не много високото положение на този дарител в обществото, за реконструкцията са използвани сравнително евтини материали - лен за дрехата и месинг за копчетата и коланните апликации.

Мъжът от фрагмента и момчето

Мъжът от фрагмента - туниката е от плат на райета, който изглежда същият като този на ризата на Доя.Същите райета ясно се виждат под кръста, но не и по торса, което ме кара да мисля, че човекът носи елек без ръкави, целия обточен с украсни ивици. Възможно е също така това на кръста да е колан, а иначе човекът да е облечен в цяла горна дреха с апликации, която се закопчава само до кръста. В такъв случай едва ли става дума за тъкан на райета, а по-скоро за семпла бродерия. Малкото момче от съседната стена - горната дреха изглежда същата като тази на баща му, но се виждат украсни ивици по рамото, а двете, които са на гърдите, като че ли слизат и под кръста. Освен това около врата има някаква нагъната тъкан, вероятно кърпа.

Двете жени

Изглеждат облечени почти еднакво: -Риза и рокля в еднакъв цвят, украсени с еднакви ширити и копчета. Ризата е с тесни ръкави, тъкана или бродирана на тънки черни ивици. Доста са обикновени, затова предполагам,че е тъкана. Ръкавите на роклята за съжаление не могат да се видят нацяло, затова не съм сигурна с каква кройка са. Предлагам двата варианта, които са най-вероятни според мен. Отпред има процеп, стигащ до кръста, закопчан с малки кръгли копчета. Около всички процепи има ивица украса. -Цилиндрична шапка, украсена с диадема или пришити метални пластинки, с мъниста/перли, и с висящи кърпи / текстилни ивици. Според книгата “Текстил .........” са намирани останки от шапки с кожена основа, или с дървена рамка, а украсата от метални пластинки, пришити върху текстилна лента, е била много популярна. Цветът е различен от този на роклята, вероятно и плата, ако има такъв, е различен тип. Едната жена носи перлени висулки, а другата - обеци или наушници.

Доя (частична реконструкция)

Този костюм е експериментален и не е правен с исторически достоверни материали, търсено е наподобяване на общия силует. Според “Текстил ...” в България са намирани тъкани с релефна шарка от рода на жакарда, какъвто е и използваният тук плат. Основата на шапката би трябвало да е кожена, а ръкавите на горната дреха да са доста по-къси. За закрепването на перлените нанизи са използвани няколко различни метода и въпреки това то не наподобява съвсем визията от стенописа. При кройката на роклята се търсеше визията от стенописа, но продължителното носене показа, че в този си вид е прекалено тясна, за да бъде практична. Вероятно полите на оригинала са били по-широки.